Подкрепете ни!

Ако харесвате Свежа Наука и редовно четете публикациите ни, оценявате работата ни и искате да продължаваме все така, подкрепете ни! :)

На този етап от съществуването си Свежа Наука има нужда от вашата помощ! Последвайте ни в социалните мрежи Facebook, Google+ и Twitter, за да подкрепите нашата кауза - разпространяване на наука и познание.

За повече информация, обмяна на идеи или публикуване на материали, се свържете с нас.

Археологията в България като професия

Home/Още/Археологията в България като професия
TARGET BLOCK LEFT

Н. З.: Защо археология, не е ли трудна професия?

Л. М.: Интересувам се от много години, ориентирах се конкретно към археологията и записах такава специалност в ПУ „Паисий Хилендарски“. Оттогава започнах интензивно и професионално да се занимавам с археология. Трудностите, които се очертаваха в началото, бяха ужасно много. Като започнем от там, че е доста трудно да пробиеш в средите на вече утвърдените археолози и продължим с ред други, които няма смисъл да споменавам. Доста колеги се отказаха и се преориентираха в други сфери на работа, за съжаление. Аз също бях леко разколебан в един момент, но реших да не се отказвам все още и така след дълъг период на работа и доказване на качествата си успях да намеря своето място в РАМ-Пловдив, където имам възможността да работя с едни от най-добрите професионалисти в археологията.

Н. З.: Каква е тайната на археологията?

Л. М.: Първо искам да изясня какво значи археологията, защото доста хора са в някакъв вид заблуждение относно нея. Археологията и историята са две части от едно цяло, неделими са! Едната част не може да съществува без другата. Археологията е наука, изследваща миналото от периода на възникване на човека като вид. Археологът организира проучвателни експедиции за откриване на останки от минали цивилизации, от всякакъв тип, с помощта на които се установяват характерните черти на живота на хората в миналото, както и развитието на тяхната култура. Археологът не е непременно златотърсач!

Н. З.: Какво включва работата Ви?

Л. М.: Професията археолог не е от професиите тип „от 8 сутринта до 5 вечерта“. Тя изисква цялата отдаденост на човека. Работата е много разнолика, от физическата работа на терен до оформянето на специфична документация. Организационните умения са задължителни в подготовката за археологически сезон! Без тях нищо няма да е наред. Без да се замисля казвам, че теренната работа на археолога е в графа „тежък физически труд“, защото е свързана пряко със сериозна физическа дейност, извършвана на открито.

Н. З.: Какво Ви мотивира?

Л. М.: Насладата, която получава човек впоследствие е неописуема. Да държиш предмети в ръката си, последно пипани от човешка ръка преди 2000-2500 години, носи прекрасно изживяване.

Н. З.: Какви проблеми срещате?

Л. М.: Както във всяка работа, проблеми колкото искате. Основния проблем на археологията е липсата на адекватно финансиране, оттам и трудностите при организиране на разкопки, оттам и понякога незадоволителните резултати. Но проблемите ги има за да бъдат преодолявани, а и аз смятам, че прогнозата за археологията в България е оптимистична. Нещата тепърва ще се развиват в добра насока.

Н. З.: Някакъв съвет към начинаещите и любители археолози?

Л. М.: Гордост и щастие е за мен, че съм част от колектива на РАМ-Пловдив, че мога да работя и да се уча от опитни и вещи в занаята археолози и да „открадна“ от техния опит и знания. Имах възможност да работя на много интересни и различни археологически обекти. Крепости, римски градове, тракийски надгробни могили и най-хубавото тепърва предстои. Всеки от тях предлага различни ситуации и трудности за решаване, което надгражда опита и знанията на младите археолози, тепърва навлизащи в сериозната археология.

Н. З.: Коя е находката, която е Вашата гордост?

Л. М.: Държал съм в ръцете си доста находки от различно естество. За мен всички те са интересни по свой начин, дават информация, която трябва да бъде анализирана и логически разбрана. Говорят за отминали времена и показват начина на живот на хората от минали поколения. Религиозни предмети, оброчни плочи, лампи, предмети свързани с лукса, лични вещи като накити, шишенца, кутийки и т.н. Архитектурни детайли, оръжия и какво ли още не. Това са само малка част от нещата, те създават един пъзел, който трябва да бъде нареден, за да се получи картината, показваща как са живели прадедите ни.

Н. З.: Коя е мечтаната находка и мечтаното място за проучване?

Л. М.: Значимите находки в археологията са много. И аз като всеки занимаващ се с това, се старая да съм максимално полезен и работата ми да е от полза. Археологията е наука стъпваща на реалности и логика. За това и нещата които искам да постигна и открия са съвсем далеч от фантазията. Интересува ме проблема с тракийската писменост, ще е радост за мен да попадна на артефакт, хвърлящ светлина по въпроса.За сега не съм участвал международни разкопки, но тази идея е част от бъдещите ми дейности. Бих участвал в експедиция с турски колеги в Анадола. Например на Гьобекли тепе, праисторическа селищна могила от преди 12 хиляди години, тоест 10-то хилядолетие преди христа. Изключително интересна! Мексиканската археология също е доста интересна. С удоволствие бих „копал“ в Чичен Ица, столица на толтекската държава, от предколумбова Америка, основан VIII – IX век. Като цяло, много бих искал да попадна на обект свързан със съвсем непозната за нас култура, да науча нещо ново и различно.

Н. З.: Притесняват ли ви иманяри?

Л. М.: Опазването на находките е една от основните ни задачи. Голяма част от археологическите обекти са осеяни с иманярски изкопи. Иманярите освен, че взимат всичко ценно за тях, разрушават и всичко ценно за нас! Защото за иманяра е по-ценен благородния метал, докато за нас е по-ценно правилното тълкуване на дадена ситуация. Ситуация, която те разрушават! При сигнал за иманярски набези гледаме да реагираме своевременно. Сезират се съответните власти и се организират спасителни разкопки.

Н. З.: Какви поуки носи работата Ви?

Л. М.: Археологията е прекрасна и много полезна професия, въпреки че голяма част от хората не смятат така. Може би и част от четящите във snauka.com са на същото мнение. Но хода на развитие на хората е едно голямо колело – всичко, което се случва, се е случвало и преди, назад във времето. Ние, хората, трябва да сме наясно с миналото си, за да можем адекватно да организираме бъдещето си. Може би, ако хората гледат по – дълбоко в себе си и търсят корените си, ще са по-подготвени за бъдещето.Както е казал френският икономист и политик Жан-Батист Сей – „Историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето!“.

Н. З.: Какво ще посъветвате всеки, попаднал на археологическа находка, случайно или не?

Л. М.: Ако някой попадне на археологическа находка, трябва да уведоми за това в най-близкия музей. Да предаде намереното от него и разкаже къде го е намерил. Археологическите находки са собственост на държавата и не подлежат на търговия!

| 2017-03-03T13:17:55+00:00 24.11.2015|Раздел: Още|Теми: |0 коментара

Добави коментар