Подкрепете ни!

Ако харесвате Свежа Наука и редовно четете публикациите ни, оценявате работата ни и искате да продължаваме все така, подкрепете ни! :)

На този етап от съществуването си Свежа Наука има нужда от вашата помощ! Последвайте ни в социалните мрежи Facebook, Google+ и Twitter, за да подкрепите нашата кауза - разпространяване на наука и познание.

За повече информация, обмяна на идеи или публикуване на материали, се свържете с нас.

Непрекъснатото притеснение се асоциира със специфична интелигентност

Home/Човек/Непрекъснатото притеснение се асоциира със специфична интелигентност
TARGET BLOCK LEFT

Според професор Александър Пени, притеснението върви рамо до рамо с по-високата интелигентност.

Обикновено притеснението се възприема като нещо лошо. Чувството е неприятно, като че ли змия се е свила в корема. Притесненията също така се смятат за слабо място, тъй като те се проявяват при тези, на които им липсва самоувереност. Безпокойството, разбира се, има полезна функция. Става дума за очакването и подготовката за евентуални заплахи и поучаването от миналото.

Все повече психолози откриват силните страни на притеснителните хора. Оказва се, например, че хората, които са по-склонни да се притесняват и безпокоят са и по-бързи в откриването на заплахи, както и в разпознаването на лъжа. Според професор Александър Пени, който работи за различни университети в Канада, и колегите му направили проучване сред 100 студенти и открили, че тенденцията да се притеснява човек върви рамо до рамо с по-висока интелигентност.

Учените помолили студентите да оценят степента си на притеснение, безпокойство, депресия, размишления, социални фобии, съжаление за отминали събития, настроение, вербалната си и невербална интелигентност, и притесненията си относно самия тест. Последното е от голямо значение, защото учените искали да разграничат моментното безпокойство от принципното безпокойство, както и как те се отнасят към интелигентността.

Ключовото откритие се оказало, че след като е премахнато влиянието върху безпокойството поради самия тест и моментното настроение, студенти, които показали навик да се безпокоят повече (отговорили положително на въпроси като „Винаги се безпокоя за нещо“), или се отдавали на размишления повече (често мислели за тъга, или „С какво съм заслужил това?“), също така показвали по-високи резултати на тестове за вербална интелигентност. Конкретно, вербалната интелигентност се свързва със склонността към притеснение.

Друг резултат от експеримента, не толкова обещаващ за притеснителните, е че тенденцията да се съжалява за изминали социални събития е негативно свързана със невербалната интелигентност, т.е. тези, които съжалявали повече и по-често, показали по-ниски резултати на теста за невербална интелигентност.

Вербално по-интелигентните хора имат способността да анализират минали и бъдещи събития с по-големи детайли, което води до повече размишления и безпокойство. Индивиди с висока невербална интелигентност могат да бъдат по-добри в отчитането на невербалните сигнали, които получават за момента, което води до понижена нужда от повторно преживяване на изминали социални сблъсъци.

Разбира се, учените внимават да не правят прибързани заключения, тъй като това е само един начален, неклиничен експеримент, и не е напълно ясно как тези резултати могат да се прилагат при хора с по-екстремни нива на безпокойство. И други проучвания откриват връзка между интелигентността и степента на безпокойство.

„Неспокойният и преживяващ разум е като цяло вербално по-интелигентен разум. Социално съжаляващия ум, може да е по-неспособен да извлича невербална информация.“

| 2017-03-16T22:35:53+00:00 12.01.2015|Раздел: Човек|Теми: , |0 коментара

Добави коментар