Подкрепете ни!

Ако харесвате Свежа Наука и редовно четете публикациите ни, оценявате работата ни и искате да продължаваме все така, подкрепете ни! :)

На този етап от съществуването си Свежа Наука има нужда от вашата помощ! Последвайте ни в социалните мрежи Facebook, Google+ и Twitter, за да подкрепите нашата кауза - разпространяване на наука и познание.

За повече информация, обмяна на идеи или публикуване на материали, се свържете с нас.

Какво трябва да знаем за луните в Слънчевата система?

Home/Наука/Астрономия/Какво трябва да знаем за луните в Слънчевата система?
TARGET BLOCK LEFT

Броят на естествените спътници в Слънчевата система е 178. Уоу! 😯

Всяка от 178-те луни в Слънчевата система разказва своя приказка. Дали е започнала живота си като планетарен близнак или е формирана от гравитиращи около планета скални късове, всеки от тези естествени сателити може да бъде геологически активен, подложен на екстремни метеорологични условия или просто чудат, като различна планета.

Земя

Учените отскоро знаят, че Луната е формирана от почти същия материал, като Земята, вероятно в резултат от космическа колизия. При формирането на Земята, учените предполагат, че тя се е сблъскала с космическо тяло с размерите на Марс, наречено Тея. Сблъсъкът е бил толкова мощен, че двете планети буквално са се слели, а част от разтопените дебри образували Луната.

Луната е постоянно обърната с една и съща страна към Земята, именно това поражда някои обърквания покрай „тъмна страна“. Луната няма тъмна страна, Слънцето огрява и двете половини еднакво. Но от гледната точка, тук на Земята, ние не можем да видим задната страна. Двете страни са доста различни – на видимата за нас страна се забелязват тъмни долини от застинала лава, докато далечната изглажда по-хомогенна. Учените не са сигурни защо това е така, но ако се предположи, че скоро след раждането си е останала със същата страна обърната към нас, гравитацията на Земята може да е предизвиквала изригвания на вулкани с лава по повърхността й.

"Тъмната страна" (ляво) и близката страна (дясно) на Луната

Близката (ляво) и „тъмната страна“ (дясно) на Луната

Трудно е да си представим колко далеч е Луната, но всяка друга планета в Слънчевата система може да се вмести в пространството между нея и Земята. Също така, Луната е и най-големият сателит в съотношение размера на неговата планетата, и е с подходящ размер и отстояние, така че да закрие Слънцето по време на слънчево затъмнение.

Юпитер

Юпитер-луни

Четирите „Галилейски луни“, първите известни обекти, обикалящи около друга планета, са наречени на Галилео Галилей, за когото се смята, че ги е открил през 1610 година. Йо, голяма луна, най-близката до Юпитер, е вулканично най-активната в Слънчевата система. Втората луна, Европа, вероятно има глобален океан под суровата си ледена повърхност. Ганимед е най-голямата от всички луни в Слънчевата система, като по размери е по-голям от Марс. Калисто е третата по големина луна в Слънчевата система, и може да крие океан под повърхността си.

Сатурн

Енцелад

Енцелад – подобно на Европа, малкият Енцелад вероятно има глобален океан под повърхността си. Уникалното тук е, че редовно изригват водни гейзери близо до южния полюс. Учените са наблюдавали признаци за хидротермална активност на спътника, и тъй като топлата вода е предпоставка за наличие на живота, такъв, какъвто го познаваме, Енцелад може да се окаже най-доброто ни попадение за откриване на извънземен живот.

Mimas

Мимас – най-малкото познато космическо тяло с маса, едва достатъчна за поддържане на сферична форма. Миманс прилича на Звездата на смъртта, но кръглото петно вместо оръжие, е кратер, широк 135 km.

Япет

Япет – символът „ин и ян“ на Слънчевата система. Двете му лица са коренно различни по цвят, вероятно резултат на термална сегрегация – с времето по-тъмните материали, като въглерод, са абсорбирали повече топлина от Слънцето, загрявайки и изпращайки светлите, по-летливи материали, като воден лед, към по-студената половина.

Titan

Титан – снимка в инфрачервения спектър

Титан – плътни оранжеви облаци обгръщат втората по големина луна в Слънчевата система. Тя е толкова студена, че водата съществува само във вид на ледени скали. В същото време метановият цикъл на повърхността прилича страшно много на земния воден цикъл. С взимането на проби от Титан през 2005 година, той става най-далечното космическо тяло, на което се е приземявал човешки апарат.

Нептун

triton

Тритон е единствената голяма луна с ретроградна орбита, обикаляща планетата си в посока, обратна на въртенето на планетата. Тази странност предполага, че Тритон е с произход Пояса на Кайпер – област, наситена с комети и малки планети на ръба на Слънчевата система, достатъчно близо до Нептун. Титан е единственото познато космическо тяло с груба повърхност, образувана след сложни тектонски процеси.

Плутон

харон

Когато миналата година New horizon прелетя покрай Харон, най-голямата луна на Плутон, учените получават най-добрите снимки. Спътникът има богата геологическа история, с планини, свлачища и каньони – един от тях се простира на дължина четири пъти по-голяма от тази на Големия каньон на Земята, и два пъти по-дълбок. Тъмна област близо до северния полюс, може да е в резултат от газове от атмосферата на Плутон.

Харон има диаметър около половината от този на Плутон, и е 1/8 от масата му. Това води до специфична орбита, при която центъра на гравитацията между двете тела се намира в пространството между тях – барицентър. Именно поради тази причина астрономите класифицират и двете тела като планетоиди. Четирите други спътника на Плутон орбитират около същия барицентър.

Добави коментар