20 учените които фундаментално промениха разбиранията ни за света

Запознайте се с най-влиятелните физици в историята на науката, които успяха завинаги да променят разбиранията ни за света.

Физиката е фундаментална наука, която изучава физичния свят, от падащите ябълки през движението на небесните тела, до най-малките субатомни частици, които съставляват материята изграждаща всичко около нас. Физиката е навсякъде и във всичко. Тя е в най-отдалечените кътчета на космоса; в супер-масивната черна дупка в центъра на Млечния път; в най-малките фундаментални частици съставляващи живота на Земята. Физиката е дори в привидно празното пространство около нас.

И от време на време се появява някой физик, който завинаги променя разбиранията ни за Вселената и всичко около нас. Запознайте се с 20 големи умове, които имат специален принос във сферата на физиката:

Галилео Галилей (1564-1642)

Галилей е известен най-вече с постиженията във физиката и трудовете в сферата на телата в движение. През 1630, той показва, че всички свободно падащи тела имат еднакво ускорение.

Исак Нютон (1643-1727)

Надграждайки започнатото от Галилей, Исак Нютон формулира трите закона за движението, както и закона за Вселенската гравитация през 1687.

Една от най-революционните идеи на Нютон е, че движенията на обектите в небесата се подчиняват на същите закони, на които се подчиняват и движещите се обекти на Земята.

Майкъл Фарадей (1791-1867)

Фарадей е познат с трудовете си в сферата на магнетизма и електричеството. През 1831, той открива електромагнитната индукция, а през 1839 предлага идеята, че съществува скрита връзка между електричеството и магнетизма.

Джеймс Кларк Максуел (1831-1879)

През 1864, Максуел публикува своята теория за електромагнетизма, която обяснява, че електричеството, магнетизма и светлината са един и същи феномен: електромагнитно поле.

Вилхелм Рьонтген (1845-1923)

Рьонтген става първият физик произвел и засякъл електромагнитно излъчване с дължина на вълната познато днес като рентгенови лъчи.

Мария Кюри (1867-1934)

През 1896, Мария Кюри допринася за откриването на радиоактивността (като изследва свойствата на рентгеновите лъчи) и въвежда техника за изолиране на изотопи. Тя и нейният съпруг Пиер Кюри откриват радиоактивните елементи радий и полоний.

Джоузеф Джон Томсън (1856-1940)

През 1897, Томсън открива електрона. Някога първата открита субатомна частица.

Макс Планк (1858-1947)

Макс Планк носи заслугите за раждането на квантовата механика. През 1900, той представя идеята за квант-а. Също така определя стойността на константата на Планк, която завзема централна роля в квантовата механика.

Алберт Айнщайн (1879-1955)

През 1905, Айнщайн публикува „Специалната теория на относителността“, която казва, че скоростта на светлината е константа, и че при достигане скоростта на светлината времето спира, а масата нараства до безкрайност.

През 1916, той публикува „Общата теория на относителността“, фундаментална теория обясняваща природата на пространството, времето и гравитацията, където се твърди, че гравитацията е ефект от огъването на пространството и времето.

Ърнест Ръдърфорд (1871-1937)

През 1911, Ръдърфорд показва, по-голямата част от масата на атомите се съхранява в техните ядра. През 1920, открива протона.

Нилс Бор (1885-1962)

Бор е познат с формулировката от 1913 за теорията на атомната структура. Той открива, че атомът притежава ядро в центъра и електрони обикалящи около него. Изиграва ключова роля за раждането на квантовата механика.

Волфганг Паули (1900-1958)

Паули е добре познат със своите трудове върху спиновете на елементарните частици и квантовата теория, както и с неговия принцип за забраната, от 1925, който е ключов за разбирането свойствата на звездите и мъглявиините.

През 1931, той предвижда съществуването на неутрино – слабо взаимодействащи частици, които пронизват пространството приблизително със скоростта на светлината.

Ервин Шрьодингер (1887-1961)

През 1926, Шрьодингер стига до идеята, която днес се приема за основа на квантовата физика – вълновата функция.

През 1935, той предлага един от най-известните мисловни експерименти в историята – „Котката на Шрьодингер“, където котката има 50/50 шанс да е жива или мъртва. Шрьодингер стига до заключението, че котката е едновременно и мъртва и жива докато не проверим състоянието – известно в квантовата механика като ‘суперпозиция‘.

Пол Дирак (1902-1984)

През 1928, Дирак предвижда съществуването на антиматерията, което са частици с еднакъв, но противоположен заряд на техните „огледални“ частици материя – като позитрона, който е анти-електрон.

Вернер Хайзенберг (1901-1976)

Хайзенберг е добре познат със своя принцип на неопределеността, от 1927, който гласи, че мястото и импулса на дадена частица не могат да бъдат точно определени едновременно. Принципът за неопределеността на Хайзенберг играе основна роля при измерванията в квантовата механика.

Енрико Ферми (1901-1954)

Енрико Ферми е известен с работата си върху първия ядрен реактор, част от проекта Манхатан. Като ядрен физик, той също има и голям принос в квантовата механика.

Робърт Опенхаймер (1904-1967)

Опенхаймер е най-известен с работата си по проекта Манхатан, ръководи дейността по създаването на първата атомна бомба.

Ричард Файнман (1918-1988)

Той е известен със своя принос в квантовата електродинамика, като слива квантовата механика и специалната теория на относителността, в търсене на по-пълно разбиране за Вселената.

Мъри Гел-Ман (роден 1929)

Гел-Ман предлага унифициран стандарт за класифициране на елементарните частици.

Друг негов успех е формулата Гел-Ман-Нишима, от 1964, изведена първоначално върху емпирични факти, а впоследствие обяснена от теорията на кварките.

Вера Рубин (родена 1928)

Въпреки, че Вера Рубин е астрофизик, нейните изследвания върху движенията на галактиките водят до първото реално доказателство, че 84% от Вселената е съставена от мистериозни, невидими частици тъмна материя. Самото търсене на тези частици има революционно влияние в сферата на ядрената физиката и астрофизиката.