Амалгамените пломби в действителност могат да повишат живака в кръвта

Наличието на голям брой метални пломби в устата, може значително да повиши нивата на живак в кръвта, твърдят учени от Университета в Джорджия.

От доста време се спекулира вредни или безобидни са амалгамените пломби и ето, че най сетне имаме научни резултати от адекватно проучване. Учени изследвали почти 15 000 души, когато забелязват, че повишението на живак в кръвта достига 150% при тези с много амалгамени пломби в сравнение с хора, които нямат никакви пломби.

„Кариесите са едно от най-лесните за избягване хронични заболявания. Повечето хора имат пломби, но материалът от който са изработени, рядко е обект на дискусии.“ – Lei Yin, от университета в Джорджия.

Материалът за който Ин говори е така наречената амалгама  – евтина и здрава сплав на сребро и други метали, който е стандарт за пломбите от над 150 години. Случайно или не, съдържанието на живак в тази сплав може да достигне 50%.

Това не е добра новина, тъй като високите нива на живак в кръвта могат да доведат до увреждания на нервната система (пряко мозъка), сърцето, бъбреците, белите дробове и имунната система. Пломбите от този тип дълго време биват игнорирани като опасност, тъй като според учените „количеството живак не е достатъчно, за да причини каквито и да било проблеми“.

Учените уточняват, че макар и живакът да е силно токсичен за организма, всичко зависи от дозата, и една или две пломба не биха представлявали проблем. Ако обаче имаме 8 или повече амалгамени пломби, потенциалните рискове за здравето нарастват значително.

За да стигнат до това заключение, учените използват информация за 14 703 пациенти и сравняват броя на пломбите им с нивата на живак в кръвта. Особено внимание обръщат на метиловия живак, който е и най-опасния вид. Така откриват, че хората с над 8 метални пломби имат завишени нива на живак в кръвта – с до 150% над нормалното.

Проучването също така показва, че около 25% от населението има повече от 11 пломби, като средно статистическият човек има три. В тази извадка не се взима предвид броя на металните пломби, а грубо общият брой пломби.

Според учените резултатите представляват най-точния анализ за връзката между нивата на живак в кръвта и амалгамените пломби, тъй като са взети предвид всички фактори като възраст, пол, раса, тютюнопушене и консумация на морска храна, всички от които могат да допринесат за повишаване на нивата на живак. Как обаче живакът попада от пломбите в кръвообращението, тепърва предстои да бъде изяснено.

Според учените, погълнатият живак в малки дози не е опасен, тъй като не се абсорбира от здравия стомах. Опасност крият изпаренията на живака, които ако бъдат вдишани, през белите дробове попадат директно в кръвта. А веднъж попаднал в кръвообращението, живакът лесно се пренася до всички органи, като особена опасност крие за мозъка и бъбреците. Освен това, при бременност, живакът преминава през плацентата в плода, както се предава и чрез майчината кърма.

Необходими са допълнителни изследвания, за установяване на потенциалната опасност, но учените препоръчват да се избират други материали за пломби. Важно е и зъболекарите да информират пациентите си за потенциалните рискове, ако вече имат няколко метални пломби. Важно е да се замислим и че ако броят на пломбите в устата ни е толкова висок, може би трябва да променим нещо от ежедневните си навици.

  1. Все така се случва. Храна, лекарство или друг продукт се ползва много години и изведнъж откриват, че е опасен за здравето… и взе се случва като има какво да го замени и то е на значително по-висока цена и производителите печелят много повече от новото и „безопасното“…

Коментарите са затворени.