Атлантида – легендарната приказка на Платон

Около 360 години пр.н.е., в диалозите си гръцкият философ Платон представя интересна история, приказка за енигматична островна цивилизация, която оттогава насам занимава въображенията на всяко поколение. Това е историята за Атлантида, смятана за едно от най-съвременните общества в древния свят, идиличен островен рай, населен с навигатори, способни да преплават Атлантическия океан.

Днес популярните теории поставят Атлантида на места като близо до Кипър, около Азорските острови, някъде в Бермудския триъгълник, и дори екзотични дестинации като Антарктида и Индонезия. Основните проучвания сочат за малки острови като Санторини, Малта и Испания, както и други археологически находки в Средиземноморието.

Въпреки всички спекулации и поради липсата на доказателства, повечето съвременни историци вярват, че приказката на Платон за Атлантида е или мит, или Платон е създал история за измислено място, използвайки и реални елементи.

Възможно ли е Атлантида да е изцяло плод на въображението на Платон? Разбира се, въпреки, че ако историята не е истинска, трудно би се намерило обяснение за наскоро откритите доказателства, включително и местоположение, което идеално се припокрива с приказката на Платон.

Обратно на масовото схващане, че Атлантида се намира в Атлантическия океан, скорошно проучване показва, че острова се намира в Средиземно море, няколко километра на север от остров Санторини.

За да се разкодира пъзела на Платон, и за да се осигури първоначалното значение на историята, английската версия се сравнява с оригиналната гръцка, която има напълно различна синтактична структура, където една запетайка може да обърне значението на изречението. Така се разкриват прости грешки и интерпретации на различни преводачи за това къде се намира Атлантида. За разлика от предишни търсения, базирани по-скоро на спекулации, днес е налице място с всички физически характеристики, описани от Платон.

Изглежда преди 11 000 години, когато се развива действието в историята, според Платон, много от Цикладските острови са били свързани от земя, която сега наричаме Цикладско плато, днес намиращо се под водата. Тогава това широко 122 метра плато формирало голям остров, докато днешните Цикладски острови съвпадат по описание на планините, описани от Платон.

Точно както се описва в оригинала, северната част от острова е изградена от планини, достигащи брега. Имало е долина точно под планините, и втора долина, близо до центъра на острова, заобиколена от по-ниски планини. Втората долина е две трети размера на първата. Санторини пък, се намира на точно 9 км от големия остров, както го описва Платон.

Както разказва Платон, този остров потъва през около 9 000 г.пр.н.е., период, който съвпада с вдигането на нивото на Средиземно море и наводнението от Черно море. Географията напълно съвпада, както и флората и фауната, включително намиращите се тогава по онези земи слонове.

Скептиците не вярват на подобни истории, и смятат, че много от нещата в самата история на Платон не са съвместими с обстоятелствата по онова време, и така не може да се смята, че и описаното за Атлантида е достоверно. Какво означава всичко това – била ли е Атлантида реална, или просто е измислена от Платон, за да изобрази едно утопично общество, с което нагледно да представя идеите си?

Паралелен пример на Атлантида е „Илиада“ на Омир. Точно както и при Атлантида, векове се смяташе, че Троя е мит. Всичко се промени, когато през 1868 Троя е открита, именно по локацията, описана в „Илиада“. Изцяло измислената история на Омир, която той запълва с елементи от времето си, се развива около истинско събитие, случило се шест века преди самия Омир. Съществуват и доста доказателства, че историците през времената са склонни да преувеличават успехите на своя народ и да омаловажават тези на противника. Така дори и реалните исторически данни биха могли да се подлагат на съмнение.

Относно постиженията на цивилизацията на Атлантида, също има неизвестни. Дори и ако предположим, че цялата история е измислица и те никога не са достигали бреговете на Америка, как тогава би се обяснило наличието на хаплогрупа Х, ген от средния изток, в областта на Великите езера от преди 10 000 години? Ако напреднала култура от Средиземно море не е пътувала по света от остров на остров, как се обясняват „странните“ повишени концентрации на халпогрупа Х в Шотландия, Фаорските острови и Исландия?

Официалната карта на митохондриалната ДНК показва най-висока концентрация на халпогрупа Х на източното крайбрежие на Северна Америка, около Великите езера, а не Аляска или на западното крайбрежие, където учените смятат, че първо е проникнала на континента.

Масово възприетото схващане, че Атлантида изчезва в морето, също е неправилно. Платон говори за земетресения и наводнения, което показва плавен процес, а това, че един ден е изчезнала, означава че денят е неясен, а не че е станало за един ден. Платон също така споменава, и че върховете на планините на Атлантида са останали да се виждат над водата, което напълно съвпада с сегашното състояние на Цикладските острови.