Денонощията на Земята стават все по-дълги

И ето защо това е така …

Нищо, че може да ви се струва сякаш дните стават все по-къси, в действителност продължителността на денонощията се увеличава. Но промяната е толкова незначителна, че на практика никой не би забелязал. По различни причини ротацията на Земята се забавя, а новите изследвания показват точно с колко.

Учените отдавна знаят, че въртенето на Земята около оста й се забавя. Използвани са много различни методи, от времето на древните затъмнения до супер-точните съвременни измервания. Интересното е, че скоростта на ротацията е непостоянна, за едно столетие тя се забавя и се ускорява на няколко пъти, вероятно поради флуидни колебания в земното ядро. Обикновено обаче се приема, че най-големият виновник за забавянето, е нашия собствен спътник – Луната, чиято гравитация създава приливите на Земята, и с това се създават фрикционни сили между Земята, океаните и Луната.

Сега изследователите от Университета на Уисконсин са използвали статистически инструменти и различни геоложки анализи, за да надникнат далеч в историята на Земята, за да разберат колко много се е забавило въртене с течение на времето. Луната не е единственото нещо, което упражнява сили върху нашата планета. В комбинация различните звездни тела определят вариациите в орбитата на Земята около Слънцето, скоростта на въртене и дори колебанията на земната ос. Тези вариации са известни като цикли на Миланкович и определят как слънчевите лъчи попадат на Земята и диктуват климата в глобален мащаб. Знаейки това, учените сравняват данните на нашата планета за период от 100 млн. години.

Но учените не могат прецизно да надникнат по-назад във времето. Ако можехме да разберем как Луната и планетите са се движили около Земята преди милиони години, може би бихме могли да научим повече за тези цикли. Това е невероятно сложно, но пък имаме късмет, че професори от Колумбия са разработили статистически метод, който е идеален за тази цел. В проучване, публикувано миналия месец, проф. Стивън Майърс от университета в Уисконсин и професор Алберто Маливърно, съчетават няколко астрономически теории, геологични данни и някои статистически трикове, за да създадат новия метод.

Те използват своя подход върху два древни скални слоя, един от 1,4 млрд. години и друг от 55 млн. години. Това им позволява да определят колебанията в земната ос и формата на орбитата за голям период от време. Така учените разбират колко се е забавило въртенето на Земята. Преди 1,4 милиарда години един ден на Земята е имал продължителност от малко над 18 часа, а Луната е била приблизително 43 500 километра по-близо до нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *