„Гъбясването“ на пръстите се управлява от нервната система

Сбръчкването на пръстите и дланите, така познатото „гъбясване“, не е просто реакция на кожата към продължителното излагане на вода. Това е несъзнателен рефлекс, най-вероятно останал от времето когато сме се катерили по дърветата, който ни е помагал да подобрим сцеплението с мокрите повърхности. Така водата се изтласква през каналчетата навън. При хора с увредени нервни връзки в крайниците, рефлексът не се наблюдава.

Учените смятат, че са намерили отговор на въпроса защо кожата на пръстите се набръчква, когато бъде изложена продължително на вода. Лабораторните тестове потвърждават теорията, че набръчканите пръсти подобряват сцеплението ни с мокри или влажни повърхности, като отвеждат водата през образувалите се каналчета, подобно на грайферите на автомобилните гумите за дъжд.

Хората често приемат, че набръчкването на пръстите е резултат от промъкването на водата във външния слой на кожата. Но от 30-те години насам изследователите знаят, че ефектът не се появява, когато има нервни увреждания в пръстите и дланите. Това показва, че промяната е неволна реакция от автономната нервна система на тялото – системата, която също контролира дишането, сърдечната честота и потенето. Всъщност характерното набръчкване се дължи на кръвоносните съдове, които се свиват под кожата.

През 2011 г. Mark Changizi, еволюционен невробиолог от 2AI Labs в Бойсе, Айдахо и колегите му разгледаха набръчкването, като активен процес, който е имал еволюционна функция. Екипът също така показа, че моделът на набръчкване изглежда е оптимизиран за осигуряване на дренажна мрежа, която подобрява сцеплението с мокрите повърхности. Но досега нямаше доказателство, че набръчканата кожа на пръстите и дланите всъщност предлага предимство.

В последното проучване участниците взимат мокри или сухи предмети, включително кристални топчета с различни размери, с нормални ръце или с гъбясали пръсти, след накисване в топла вода за 30 минути. Наблюдават, че субектите са набръчкани пръсти са по-сръчни при боравене с мокри предмети, но бръчките не дават никакво предимство при преместването на сухи предмети.

„Ние показахме, че набръчканите пръсти дават по-добро сцепление при мокри условия – механизмът работи подобно на гумите на колата, които позволяват по-голяма повърхност да бъде в контакт с пътя и да ви осигури по-добро сцепление“, казва Том Смулърс , еволюционен биолог в Университета Нюкасъл, Великобритания, и съавтор на статията.

Набръчканите пръсти биха помогнали на нашите предци да събират храна от мокра растителност или потоци, добавя Смлърдс. Аналогичният ефект в пръстите на краката може да ни помогне да постигнем по-стабилна походка в дъжда. Като се има предвид, че набръчканите пръсти дават предимство при мокри повърхности, но очевидно нямат никакъв недостатък със сухи, човек може да се запита защо нашите пръсти не са постоянно набръчкани. Но учените имат някои идеи и за това. Набръчканите пръсти могат да намалят чувствителността значително, което може да увеличи риска от нараняване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *