Искате да сте по-умни? Научете се да казвате „не знам“

Съществува стара легенда, според която Сократ, великият гръцки философ, бил признат от Делфийския оракул Пития като най-мъдрия човек за времето си. В отговор Сократ казал: „Аз съм най-мъдрия човек на света до толкова, че знам едно нещо, а то е – че нищо не знам.“ Ако Сократ беше жив днес, щеше да е доста разочарован.

Изглежда живеем във времена, когато всеки е винаги сигурен и никой не благоволява да признае, че може да греши. Сякаш е по-важно да защитаваме утвърденото ни мнение, отколкото да се опитаме да разберем истински съдържанието му. Някак си сме решили, че е приемливо да държим стари убеждения, вместо да прилагаме безпощадно критичната мисъл. Ако пък не вземем позиция на момента, е много вероятно да бъдем сметнати за невежи по темата.

Това явление не е нещо съвсем ново, но със сигурност Интернет до-голяма степен засилва обхвата му. Отчасти може да бъде обяснено с пристрастията ни по даден въпрос. Не е изненадващо, че сме толкова чувствителни по определени теми, и това може да замъгли способността ни да видим противоположната страна. В този ред на мисли, проблемът по-скоро се крие в неспособността ни смирено да приемем, че не знаем и не можем да знаем всичко; че често грешим. А това е проблем.

Ирационалната увереност

Нещата, които виждаме и усещаме покрай нас, не винаги са точна наука. Истината е, че сетивата ни възприемат много малка част от наличната информация в заобикалящата ни среда, а мозъкът допълнително филтрира промъкналата се такава.

Съществуват миризми около нас, които не сме способни да помиришем; неща отвъд спектъра на светлината; звуци, които не можем да чуем; подсъзнателни мисли и модели, които в много случаи дори не допускаме, че са част от нас. И това е само върхът на айсберга. Ако добавим и сложността от взаимодействията ни със света, базирано на системи от убеждения и вярвания, става ясно, че шансовете да притежаваме пълно познание, драстично намаляват.

  • Способни сме да уловим по-малко от 1% от електромагнитния спектър – светлината е всичко, което можем да видим.
  • Светлината се разпространява с 300 000 km/s – на информацията й е необходимо известно време докато достигне окото, след това да бъде обработена и разбрана от мозъка. Технически погледнато, всичко което виждаме е вече минало.
  • Можем да чуем едва 1% от акустичния спектър – въпреки това, никога не е достатъчно тихо, особено когато имаме нужда от почивка.
  • Скоростта на звука е приблизително 1 200 km/h – разпространява се в пъти по-бавно от светлината, но мозъкът има способността да синхронизира разминаването, в рамките до 1.2 секунди.
  • Докато четете тази статия пътуваме с 200 km/s, или със 720 000 km/h, някъде из пространството в нашата галактика.
  • Материята е съставена от атоми, които в същината си са 99.999 999% празно пространство – поради огромните разстояния и нищожно количество материя, единственият начин, по който материята може да взаимодейства, е чрез силови полета.
  • Същите тези атоми изграждат телата ни, но нито един от тях не е останал от момента на нашето раждане – всъщност, за 20 години ги подменяме над 4 пъти.
  • Обясняваме си света с натрупаните до тук знания и опит – ако кажем на някого, че го разбираме, е много вероятно да го лъжем, и всъщност да разбираме единствено собствените ни мисли и чувства, породени от думите и израза на човека отсреща.

Ако трябва да сме честни, никой от нас, никога не е безпогрешен. Сигурността е илюзия. Не е срамно да грешим, защото по природа, самото ни възприятие за света е неточно. С времето се развиваме и се доближаваме до истинската същност на природата. Усещаме света около нас, пробваме, съмняваме се, докато не ни се получи. Несигурността ни дава шанс да взимаме по-разумни решения.

Болестта на слепия конформист

Основният начин, по който прикриваме неудобството от несигурността, е чрез следване на групата. В известно отношение, ако нямаме напълно оформено мнение, е логично да се обърнем към различни идеологии, групи, и хора, с които най-общо се идентифицираме. Нещо като пряк пък, който е лесен за използване и обикновено не вреди, поне що се отнася до дребни неща. Все пак мисленето е доста трудоемък процес, изисква внимание и концентрация, а в природата, пестенето на енергия обикновено е приоритет.

Проблемът започват когато позволим на пристрастията да придават тежест във взимането на важни решения, и да диктуват начина по който възприемаме света. Това е доста хлъзгав път. Ако определена гледна точка е важна за нас и я следваме, с времето все повече се обвързваме с нея, и в крайна сметка създаваме силна връзка с нещо, което дори не подлагаме на съмнение. А това, в повечето случаи, не е добра рецепта за пълноценен живот.

Истината е, че всеки човек представлява сбор от уникални преживявания, които рядко могат напълно да се отъждествят с чужда идеология, група или личност. В действителност е по-добре да нямаш мнение, отколкото да следваш и защитаваш чуждо такова.

Стойността на „Не Знам“

Признаването на конкретно незнание може да бъде доста продуктивно. Понякога най-добрият отговор е „не знам“. Но това не трябва да бъде извинение при взимане на трудни решения, а просто начин за придържане към наличните до момента компетенция и знания. Във всеки един момент съществува толкова информация, колкото можем да усвоим и разберем. Всеки ден срещаме и ще срещаме неща, които не разбираме. Ако те не са значими за нас, не е проблем да не ги разбираме. Но ако по някакъв начин ни засягат, по-добре да отделим време да научим и помислим.

Това може да звучи доста интуитивно и да се подразбира, но въпреки това, по-голямата част от хората се притесняват да признаят, че не знаят. Вместо това, те по спомен рецитират всичко, което се е набило в главите им; защитават нещо със слаба основа, дори това да представлява чисто техническо предизвикателство, отколкото да приемат, че грешат и да преосмислят позицията си. В крайна сметка, никоя подобна тактика не може да доведе до нещо добро.

Изразът „Аз Не Знам“, не само ни държи в зоната на компетенция, където рисковете за вреда от грешни действия са минимални, но също служи и за обратна връзка. И не само, това ни дава конкурентно предимство, създава стимул за критично мислене, а не за лесен и бърз изход. Принуждава ни да мислим и да станем по-умни. Все пак, няма никакъв смисъл да защитаваме нещо, от което нямаме полза.

Нещо като заключение

Животът е сложен и объркан, нормално е да не знаем всичко. Няма проблем ако трябва да отделим време за да оформим мнение, освен това може да е много полезно да признаем, че не знаем. Живеем в свят богат на различни идеи, но не всички са добри, не всички са подходящи за всеки. Задавайте въпроси, бъдете критични, и не се страхувайте да промените мисленето си. Не съществува закон или правило, което да ви пречи да се обогатявате и да променяте начина си на мислене.

Никой не прогресира като стои на едно и също място, и не сме стигнали до тук защото винаги сме били прави. Всичко е проба и грешка, и ако наистина искате да разберете света, трябва да свикнете с това и да се чувствате удобно, дори когато не знаете. Незнанието не е уязвимост, а осъзната възможност за научаване на нещо ново.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *