Невероятните експерименти на квантовата механика

Квантовата механика разкрива, че понятията за материя и реалност са доста неясни и непостоянни.

Квантовата физика разкрива, че истинската природа на реалността е много по-странна, отколкото се е предполагало. Откритията в тази област предизвикват и най-утвърдените убеждения. Съвременният научен свят е повлиян главно от предположения, основани на класическата механика. И въпреки многобройните експерименти, които показват как определени емпирични феномени не могат да бъдат обяснени с класическата физика, в науката, и особено материализма, преобладава идеята, че материята е единствената реалност.

Квантовата механика подлага на съмнение материалните основи на света, показвайки как атоми и субатомни частици всъщност не са твърди обекти, и не съществуват с определени локации и в конкретно време. И по-важно, след откритието, че между наблюдаваните частици и наблюдателят има връзка, квантовата механика представя разума като основна концептуална структура. Този феномен предполага, че съзнанието на наблюдателя е ключов елемент за съществуването на реалността и всички физични събития в нея.

Именно заради това Макс Планк, основоположникът на квантовата теория, определя съзнанието като „фундаментално“, а материята като „производна на съзнанието“. А Юджийн Уигнър [Eugene Wigner], нобелов лауреат, заявява, че „не е възможно да се формулират законите на квантовата механика без да се спомене съзнанието.

Опитът с двойния процеп

При този експеримент се използва система с двоен процеп, за да се провери евентуалната роля на съзнанието (наблюдателя) в разрушаването на квантова вълнова функция. Очакванията са, че при наличие на наблюдател, след или преди процепите, фотоните (или други елементарни частици) ще променят поведението си, както се и случва.

При наличието на наблюдател от посоката на движещия се електрон, се засича, че частицата преминава само през единия процеп – тя има поведение на частица. Но при наличие на наблюдател зад преградата, на екрана след процепите се получава интерференчна картина – електронът всъщност е минал през двата процепа едновременно, като е взаимодействал сам със себе си; той е имал поведението на вълна, представяща всички възможни локации на частицата.

Дали ще се наблюдава електрон преминаващ през един от двата процепа, или вълнова функция, зависи от това, колко „натясно е хваната“ самата частица. Явно, че материята е готова да наруши всички закони на физиката, за да запази предадения й смисъл.

Отложеният избор, или квантовият унищожител

Подобно на опита с двойния процеп, този опит е повтарян и демонстриран отново и отново. Отложеният избор демонстрира как случващото се в настоящето може да промени събития от миналото. Също така показва, че времето може да тече в обратна посока; как причина и следствие могат да сменят местата си, където бъдещето да е причина за миналото.

Квантово заплитане

Квантовото заплитане предполага, че два обекта – в случая електрони, създават невидима връзка помежду си. Това означава, че ако изпратим единия на другия край на вселената, и въздействаме върху този при нас, другият мигновено ще отрази промяната.

Следствията от това явление създават известни главоболия на учените. Излиза, че или информацията се движи със скорост многократно по-голяма от тази на светлината (тази информация се разпространява мигновено), или разстоянията в пространството всъщност не съществуват. Объркващо, но факт. Последното потвърждение е направено наскоро от Хауърд Уайсман [Howard Eisman] в университета в Токио.

Суперпозиция, или – как изчислителната мощност на Вселената е скрита в самата материя

В царството на неопределеността съществува една специална дума – суперпозиция, частица, която няма определен спин. Когато една такава частица носи някаква смислова информация, се нарича кюбит. А система от поредица квантово заплетени частици в суперпозиция, създават „механични“ логически връзки, или – квантов компютър.

В една такава система, ако входните данни променят състоянието на някои от частиците, това ще се отрази на всички частици в нея, в следствие от ефекта на квантовото заплитане. Тази неопределеност позволява „съществуването на всички възможни резултати“ докато не се изиска, или не се определи допустим такъв. Поредица кюбити, които при подадени данни реагират и се наглася така, че предварително заплетената логика остава. Експлоатиране на скритата изчислителна мощност в самата материя, или начин за комуникация с Вселената.

Знаехме, че Земята е плоска; знаехме че сме център на вселената; знаехме и, че машина направена от човешка ръка, по-тежка от въздуха, не може да полети. Но ето, че може би има универсална концепция за реалността, която тепърва чака да бъде открита и разбрана, и ако отворим очи и разум, може и да видим, че нещо, от огромно значение, досега е било пренебрегвано.

„Денят, в който науката започне да изучава не-физични феномени, човечеството ще постигне по-голям прогрес в последващите десет години, отколкото през всичките векове на съществуването си.“ – Никола Тесла

  1. Здравейте 🙂 ,

    Винаги съм се питал – какво точно е: „При наличието на наблюдател?“ – човешко око, фотоклетка, измервателен уред или друго, и защо точно евентуалната роля на съзнанието (наблюдателя) в разрушаването на квантова вълнова функция – съзнанието не е измервателен уред.
    Благодаря предварително за отговора.

    1. Всяко измерване или засичане на елементарна частица се констатира от наблюдател, който провежда експеримента. Два детектора могат да бъдат така разположени, че измерванията им в определени случаи да си противоречат. Тогава идва ролята на квантовата механика и неопределеността. Ако говорим за елементарни частици като класически обекти, не можем да знаем тяхното местоположение; ако знаем местоположението им, не можем да знаем скоростта.

      Много учени вярват, че пропускаме някакво фундаментално свойство на материята, което може да обясни странното поведение на частиците. Елементарните частици изглежда са по-скоро кумулативно проявление на нещо всеобхватно, което неслучайно съвпада с тяхната вълнова функция. Не е изключено взаимодействията от трептенията в определена тъкан (среда, или граница между две среди) да създават геометрични статични структури, с изключително сложни взаимовръзки, каквито може да са и елементарните частици.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *