Квантово заплитане и пренос на информация

Дали пък разстоянието между обектите не е само илюзия?

В светът на квантовата механика съществува феномен, който е толкова странен и объркващ, в разрез с всички логични закони на вселената, че дори обърква самия Айнщайн, който нарича явлението „призрачно влияние от разстояние“. Този феномен е познат като квантово заплитане, и позволява  мигновен обмен на информация, независимо от разстоянието.

Нов експеримент, проведен от професор Хауърд Уайзман от университета Грифин и университета в Токио, затвърждава квантовото заплитане като реално явление.

„Този феномен е най-силното доказателство за заплитане на една единствена частица, необичайна форма на квантово заплитане, която се изследва все по-често.“ – Хауърд Уайзман

При експеримента един фотон се ‘споделя’ (не е ясно как точно постигат това) между двете лаборатории, и се провеждат тестове дали измерванията в едната лаборатория биха довели до промени в местното квантово състояние в другата лаборатория. Така учените за първи път успяват да заплетат един единствен фотон.

Този феномен е много интересен, защото следствията от него предполагат, че информацията може да се движи със скорост по-голяма от тази от светлината; времепространството на фундаментално ниво не съществува по начина по който го възприемаме.

В квантовата механика частиците биват идентифицирани статистически във вълнови функции. Частиците могат да бъдат на различни места по всяко време в тяхната вълнова функция. Наблюдателят е този, който кара вълновите функции да колапсират и да локализират позицията на частиците.

Експериментът с квантовото заплитане е провеждан многократно, при различни условия, но винаги показва, че ролята на съзнанието е определяща за локализирането на частиците.