Лингвисти за произхода на индианците

Професор Джоана Никълс, лингвист от университета Бъркли, Калифорния, провежда изследвания на езиковите особености на коренното население на Северна Америка, и според нея теорията за миграция преди 12 000 – 20 000 години не съвпада с лингвистичните доказателства.

В научните среди се вярва, че Северна Америка е населена преди повече от 12 000 до 20 000 години чрез миграционна вълна през Беринговия проток, по земен мост, който днес не съществува. Част от тази теория обаче е само теория. Произхода на индианците не е особено ясен, според фактите от генетични изследвания, любопитни артефакти и лингвистичното разнообразие. Според нея, би отнело 50 000 години на една вълна емигранти да разнообрази един език до нивото, наблюдавано при индианците днес. Ако емигрантите са били на повече вълни, тогава би отнело 35 000 години, за да еволюира езика им до днешното ниво.

„Нито една от северните области като Сибир, Аляска или северна Канада не би могла да разпространи или допринесе за езиковото разнообразие на Новият Свят в рамките на този период.“ – казва Никълс.

Едуард Сапир, лингвист от университета Станфорд, също смята, че Новият Свят е бил населен много по-рано, отколкото популярната теория твърди, или е бил населван от многократни миграции. Според него, ако заселването на Северна Америка е станало с еднократна миграция, то времето, необходимо за постигане на такова разнообразие на езиците трябва да бъде много по-голямо. Сапир твърди, че е много по-вероятно това да е било по-скоро процес на последователни движения на лингвистично несвързани хора, вероятно идващи от различни посоки.

Лайл Кембъл, антрополог от университета в Луизиана, обръща внимание на липсата на прогрес относно връзката между лингвистичните особености и произхода на хората в Северна и Южна Америка. Известни са 135 различни езика на коренното население, което предоставя много възможности. Според Кембъл не е възможно да се определи точно кога е настъпила миграцията, базирано единствено на езиковите особености. Той вижда потенциал и в двете хипотези, но обръща внимание на факта, че езиковото разнообразие в Америка е по-голямо от това в Евразия, въпреки сравнително скорошното населяване на Новия Свят.

Кембъл и трима други лингвисти твърдят, че лингвистичните доказателства погрешно се смятат за доказателства за Беринговата теория. Проблема е, че тази теория е дело на един лингвист – Джоузеф Харолд Грийнбърг (1915-2001). Кембъл и колегите му разглеждат работата на Грийнбърг, който смятал, че всички индиански езици имат сходства и попадат в една езикова група, която той нарича „Америнд“.

Грийнбърг също така използвал погрешни методи, разглеждал няколко езика едновременно, което увеличава шанса за съвпадения, и не успял да анализира структурите на някои думи, а при други сбъркал. Въпреки това, при анализа на 100 проучвания на индиански генетични вариации от периода 1987-2004 година, в 61 е цитиран Грийнбърг, а други 19 са повлияни от неговата работа.

Подобен проблем е съществувал в Австралия. Преди появата на материални доказателства за заселването на континента, лингвисти са смятали, че езика е възникнал много по-късно. Австралия е област с огромно езиково разнообразие – повече от 1000 езика, близо една пета от всички езици в света. Лингвисти определят, че времето за подобно разнообразие не е в рамките на хилядолетия, а десетки хиляди години. Археологически находки показват човешко присъствие на континента дори много преди това – минимум 45 000 години, а най-вероятно 60 000.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *