Не си ти, когато си гладен. Но защо?

Идеята, че когато сме гладни, се превръщаме в друг човек, често агресивен и ядосан, не е само идея, а факт. Ето как понижената кръвна захар може да направи някои хора да се държат като изгладнели зверове.

Според проучване, нивата на кръвната захар оказват директно влияние върху начина, по който съпрузи се държат един с друг. Проучването е проведено в университета в Охайо от психолога Брад Бушман, и е отнело три седмици. Участвали са 107 двойки. Оказало се, че когато кръвната захар на индивидите е с по-ниски от нормалните нива, те стават значително по-агресивни и дори зли към половинките си.

Това се установило чрез добрата стара вуду кукла – всеки от участниците е получил по една, представляваща законната половинка, заедно с 51 игли. Импулсите на агресия са измервани с броя на иглите, които всеки е забил в куклата, всяка нощ в продължение на трите седмици на експеримента.

Агресията също така е измервана чрез неприятни звуци, които всеки е можел да пуска на съпруга или съпругата си в слушалките, които е трябвало да носят. Звуците са от най-дразнещите, като зъболекарска машинка или драскане с нокти по черна дъска.

[quote]Хората, които са имали по-ниски нива на кръвна захар в кръвта са забивали повече игли в куклите и са пускали по-често и за по-дълго време дразнещите звуци на съпрузите си, от тези, които имали предостатъчно глюкоза в организма си.[/quote]

„Хората често са най-агресивни именно към най-близките си, какъвто е интимния партньор. Насилието между интимни партньори частично е резултат от липса на самоконтрол. Самоконтролът на агресивни импулси изисква енергия, а голяма част от тази енергия получаваме от глюкозата, която идва от храната, която ядем.“ – обяснява Бушман.

Глюкозата е единствената молекула, която мозъкът приема като гориво. Това означава, че когато не получаваме достатъчно глюкоза, мозъкът функционира с понижен капацитет – основателна причина за неспособността за осъществяване на самоконтрол, затова е и по-вероятно да избухнем, когато сме гладни.

Не всеки гладен, обаче реагира по един и същи начин. Оказва се, че недостига на глюкоза се отразява различно на различните хора. Според проучване, направено през 1984 година, е възможно да се предвидят бъдещи изблици на насилие, базирано върху нивата на кръвната захар, в 84% от случаите. Това разбира се е чувствителна тема, тъй като нивата на кръвната захар могат да се променят от много фактори.

Ето още нещо интересно по темата:

  • Друго проучване открива, че участници, консумирали глюкозна напитка са по-малко агресивни, в сравнение с такива, консумирали плацебо напитка.
  • Трето проучване открива връзка между диабета и агресивността и липсата на самоконтрол.
  • Четвърто проучване открива, че американски щати с висок рейтинг за диабет имат също така високи нива на престъпления, свързани с насилие.
  • Пето проучване показва, че страни с голям брой на заболели от разстройства, свързани с глюкозния метаболизъм, имат и по-голям брой убийства, независимо дали са свързани или не с военни действия.

Оказва се, и че подсладени участници е много по-малко вероятно да се ядосат играейки трудна игра. Според всичките тези изследвания, захарта помага да се намали агресивността и насилието. Извода е, че с малко шоколад наистина споделяме нежност, а сладките на баба в действителност сближават хората. 🙂