Сонда ще изследва защо Меркурий се смалява

Все още много въпроси около Меркурий чакат своите отговори …

Европейската Космическа Агенция [ESA] и Японската Въздушно Изследователска Агенция [JAXA] ще обединят усилията си в мисия до Меркурий, която през 2018 ще изпрати сондата BepiColombo до малката планета. Учените искат да разберат защо най-малката планета в Слънчевата система изглежда се смалява.

Меркурий е най-малко познатата скалиста планета в Слънчевата система, но не защото е безинтересна, а защото е прекалено трудна за достигане, и дори още по-трудна за изследване,“ обяснява Alvaro Giménez Cañete, ESA.

Меркурий се намира някъде на около 77 млн. километра от Земята, но разстоянието не е проблем. Истинското предизвикателство за всяка спускаема сонда е рядката атмосфера на планетата, която няма необходимите характеристики да забави безопасно спускаем модул пътуващ с огромна скорост в космическото пространство.

Когато се доближаваме до центъра на Слънчевата система, вместо да излизаме навън, скоростите се увеличават, подобно на фигурист, прибиращ ръцете към тялото си. За да забави колкото е възможно повече скоростта си и да убие част от енергията си, сондата ще направи общо 9 гравитационни прелитания – едно около Земята, 2 около Венера, и 6 около самия Меркурий.

Докато сондата навлезе в орбита около Меркурий, което се очаква да се случи някъде през 2025, ще е покрила разстояние равно на 18.5 завъртания около Слънцето. След като веднъж се установи в орбита, следващото предизвикателство за BepiColombo ще е да се справи с екстремните температури на Меркурий, които могат да варират от -170 ‘C до +430 ‘C през деня.

При навлизане в атмосферата, космическият апарат ще се раздели на две отделни сонди, една направена от ESA и една от JAXA. След което може да започне научната дейност – надграждане на данните събрани от първите сонди до Меркурий: Mariner 10 от 1974, и Messenger от 2008.

Според данните събрани до момента, Меркурий все още е активен, но поради някаква причина с изстиването на ядрото планетата се свива. Учените искат да разберат защо. Също така ще търсят следи от воден лед в сенките на кратерите и по полюсите. Ако BepiColombo засече следи от вода, това може да ни даде добра представа за формирането на планетата.

Меркурий представлява и друг интерес. Тъй като се намира толкова дълбоко в гравитационното поле на Слънцето, учените искат да тестват теорията на Айнщайн с по-голяма прецизност – могат да направят 100 пъти по-точни измервания в сравнение с текущите данни от Земята. Друга мистерия е, защо Меркурий притежава голямо ядро от разтопено желязо и е покрит с изключително тънък слой от силикатни скали.

  1. Цитат за смаляването на Меркурий няма затова вземам произволен изкопан нейде в Интернет:

    „Like a raisin spinning around the sun, Mercury is shrinking and wrinkling. The planet is now up to 8.6 miles (14 kilometers) smaller in diameter than it was nearly four billion years ago, according to a report released on Sunday.“

    Много ми е интересно как са успели драгите учени да измерят едно толкова малко свиване, че да дава отклонение едва няколко километра, за около 4 милиарда години, като се има предвид, че те си нямат никаква идея с какъв диаметър е била планетата тогава, а настоящите представи за тъй нареченото свиване, спокойно може да са възникнали вследствие на незначителна неточност в старите измервания на диаметъра на планетата в течение на вековете, когато сме имали единствено наземни телескопи, или дори грешка в измерването от уредите на Маринър 10, които в сравнение с точността на днешните уреди, са като изкопана в полето древна ръчна линийка разграфена до милиметър, в сравнение с днешните прецизни шублери, които мерят части от микрона. Та твърдя че въобще не е доказано че Меркурий се свива все още и в днешно време (съвсем спокойно може ядрото му да е изстинало още преди няколко еона) нито пък с колко точно се свива. Същевременно въобще не споря, че всяко тяло се свива (с някои любопитни изключения) когато се охлажда.

    Цялата патърдия не е в спор дали планетата се е свивала въобще, а дали продължава да го прави и сега и в спор за това колко точно се е свивала, докато се е свивала. За да го знаем с достатъчна точност, без да сме имаме машина на времето, ни е нужно да познаваме с висока точност вътрешната структура на Меркурий… Големина на ядрото, и на обвивките, точен химически състав, налягания в различните зони, първоначална температура и скорост на изстиване, поведение на химичните елементи и съединения при изстиване, а именно степен на свиване в различните зони на морфологичната структура на Меркурий, предвид силата на околното налягане при различната дълбочина на слоевете.

    Изключително сложно е да се направят точни сметки, като се включат неточни, или никакви данни на местата в уравненията където трябва да се попълнят такива. Та ние за нашата родна планета, върху която човечеството е възникнало и цивилизовало нямаме данни с достатъчно висока точност за дълбочинните структури, хем ходим по тая планета от десетки хиляди векове и я разпробиваме със сондажи с дълбочина от няколко метра до над 12 километра, и имаме стотици сеизмични характеристики, особено благодарение на данни на разпространение на сеизмични вълни от силни земетресения(а в близкото минало и на наземните и подземни ядрени взривове) които се регистрират от чувствителни уреди на срещуположна част на земното кълбо. Въпреки това данните са с прилична степен на грешка и още доста непълни. А те милите ни американски и европейски учени за Земята още нямат пълни данни, ама виждате ли успели да измерят и изчислят че Меркурий се е свивал, даже и дават данни… някакви… с колко се е свивал.

    Няма как да се пресметне правилно едно уравнение, ако се работи с грешни данни. Самото уравнение е правилно, действията при решаването му също, но изходните данни като са неточни и решението също ще е такова. Математиката не греши, но бива компрометирано използувана. Също така компрометирана, както когато се използува от която и да е псевдонаука, от типа на астрологията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *