Холографската Вселена: живеем в „Матрицата“

Все пак живеем в Матрицата. Това е заключението на физици от САЩ и Германия. Те направиха експериментална проверка на твърдението, че Вселената и ние се развиваме в реалност подобна на компютърна симулация.

[box type=“note“]Самата хипотеза за това, че живеем в симулация  е формулирана от известния шведски трансхуманист и философ Ник Бостром в статия през 2003 г. в сп. Philosophical Quarterly.[/box]

В рамките на новото изследване учените подходили към въпроса за симулация чисто научно. Те предположили, че изчисленията на свръхкомпютър от бъдещето ще се провежда на основата на квантовата хромодинамика с дискретна цифрова мрежа с много ниска разделителна способност. В момента този вид симулация се извършва от учените за области с диаметър от няколко фемтометра със стъпка от 0,1 фемтометра. По този начин, според изчисленията на физиците, площ с размер метър на метър със същата стъпка, като същевременно се запази сегашния темп на растеж на капацитета на изчислителните мощности,  ще може да се моделира след 140 години.

Ако Вселената е компютърна симулация, то в спектъра на космическите лъчи при определени енергийни нива трябва има определени пробиви. Забележително е, че такова нещо наистина съществува – това е пределът на Грайзен-Зацепин-Кузмин, който е 50 ексаелектронволта. За да бъде този пробив артефакт на компютърния модел, пространствената стъпка трябва да бъде с 11 степени  по-малка от съществуващите модели.

Освен това разпределението на космическите лъчи трябва да наследи симетрията от мрежата, на която се извършват изчисленията. В резултат на това, ако решетката е кубична, то разпределението трябва да бъде силно неизотропно.

[box type=“info“]Казано с по-простички думи – това изследване предсказва, че реалността има предели. Така както дисплей не може да покаже изображение по-малко от единица пиксел, така и в реалният свят се получават пробиви когато достигнем определени микро-размери.[/box]

Как такива предсказания могат да бъдат проверени със съществуващите технически средства, авторите не казват.

Независимо от съмнителната ценност на труда на физиците Силас Бин, Зохрех Давоуди и Мартин Севидж, работата им заслужава внимание, може би единствено защото учените предлагат да се проверят идеите, които са добре познати на широката публика от филма Матрицата.

arxiv.org

Comments are closed.