Положителните измервания на EmDrive може да са неправилни

Невъзможният EmDrive може да се окаже буквално невъзможен, макар че още е твърде рано да се каже със сигурност.

Група немски физици от Дрезден са подложили на тестове две от предложенията за задвижване без сопло – EmDrive и Mach Effect – и са установили, че тестовата установка може да направи така, че да изглежда сякаш двигателите произвеждат тяга. Изследователите Мартин Таймар, Матиас Кослинг, Марсел Вейкерт и Максим Монте представиха своите изводи миналата седмица на конференцията за аеронавтика и астронавтика във Франция. Заглавието на техния документ е „Проект Космически Двигател – първи резултати от измерванията на тръстерите на EmDrive и Mach-Effect“.

EmDrive е предложен от британския инженер Роджър Шойър през 2006 г. Идеята е, че микровълните, фокусирани с метален конус, могат да бъдат превърнати във тяга, насочена към задвижване на космически кораб, без да е необходимо да се изхвърля материя. През ноември 2016 г. инженерите от Космическия център на НАСА публикуваха резултатите от тестовете на EmDrive. Този двигател е една привлекателна идея, но също като безплатния обяд и неограниченото пространство за съхранение на данни, също изглежда твърде оптимистично и не много правдоподобно.

Приложна наука

Критиците на EmDrive твърдят, че той нарушава законите на физиката, поне така както ги разбираме в момента и според тях, допълнителните изследвания и резултати не са в състояние да разсеят този скептицизъм, а напротив. Екипът на TU Dresden изграждат EmDrive подобен на тестовия модел на НАСА. Те го поставят в защитена вакуумна камера и го облъчват с микровълни.

Успяват да измерят тягата, но установяват разминаване между вектора на тягата и ориентацията на двигателя, което ги води до заключението, че самият стенд на устройство взаимодейства с електромагнитните вълни и оказва влияние на резултатите от измерванията. По-късно установяват, че „магнитното взаимодействие между усукани двойки проводници и земното магнитно поле могат лесно да объркат измерванията на EmDrive“.

„Разглеждаме EmDrive като експериментална проверка – оценяваме дали работи или не“, обяснява Мартин Таймар, водещ автор на изследването и професор за космическите системи в Тюрвес Дрезден. „Нашите резултати от теста показват, че можем да възпроизведем резултатите от предишните изследвания, но открихме, че това може да се дължи на странични взаимодействия, които лесно могат да се обяснят с физика.“

Предстоят още тестове и проверки преди да видим окончателните резултати.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *