Само гравитация не стига

Това, че осъзнаваме положението си в пространството и бележим границата между две безкрайности в противоположни направления (микро – макро), всяка от тях съхраняваща своя причина за нашето съществуване, ни кара да се замислим, първо – дали мястото ни на това ниво няма някакъв висш (отвъд разбиранията ни) смисъл и второ – дали една и съща геометрична закономерност не се простира и в двете направления. Микросвета и макросвета не са две различни реалности.

Никой няма да се изненада, ако кажем, че живеем в причинноследствена реалност, а в същото време говорим за случайности. Случайността е израз на неразбиране, неспособност да се проследят причинноследствените връзки. Това означава само едно – нещо ни убягва. И това не е лошо, напротив – означава, че сме свободни да търсим истината.

Всички знаем колко сложна е биохимията, взаимовръзките между различните елементи и молекули (да не споменаваме протеините), но някак си очакваме материята в макросвета да се подчинява на едно единствено правило, което търсим в лицето на гравитацията. Доста наивно, нали?

Дали е възможно, например, това което разглеждаме като тъмна материя, всъщност да е проявление на скрити взаимодействия между различните структури материя (галактики и др.), така както, например, различните молекули взаимодействат различно? Та те дори променят взаимоотношенията си спрямо формата и пространствената им ориентация! Кой знае какви още (интелигентни) зависимости се крият отвъд действието на гравитацията.

Защо толкова малко изследвания проверяват за по-сложни и най-вече интелигентни зависимости в макросвета, при условие, че микросвета със същите материали е създал неща като живота? Как е възможно да правим такива дръзки и плоски заключения за динамиката на материята в космоса, за такива огромни времеви мащаби, при условие, че можем да наблюдаваме само една незначителна част от цялото това съществуване? Дали не пропускаме не една, а десетки и дори стотици първопричини за текущото състоянието на Вселената?