Разграничението между наука и псевдонаука е общофилософски въпрос, наречен проблем за демаркацията – определяне на границите между наука и псевдонаука, а не между конкретни научни и лъженаучни теории. Дебатът по темата продължава повече от столетие между философи на науката и учени от различни области, въпреки постигнатото основно съгласие по основите на научния метод.

Повечето учени работят по един и същ начин при добиването на знанията, въпреки че отстрани това не е очевидно: някои учени разказват, че са се доверили на вдъхновение и прозрение (интуиция), докато други изтъкват систематичността като главен двигател в своите изследвания.

Важно е да се отбележи, че научния метод не служи за придобиване на знание, а само за проверяване на вече придобито знание. Във всеки случай има съгласие за това, че научният метод предлага начин да се гарантира, че знанието не е изкривено от субективни влияния и че грешките могат да бъдат открити.

Основни стъпки на научния метод:

  1. Изследвай феномена. Събери данни и/или направи измервания.
  2. Обмисли получените резултати и формулирай хипотеза, която ги обяснява.
  3. Предположи на основа на хипотезата следствие, което все още не си наблюдавал.
  4. Провери дали предположенията са верни с допълнителни изследвания и/или нови експерименти.
  5. Прецени дали хипотезата може да бъде вярна.
    1. Ако не всички предположения са верни, значи хипотезата не е вярна. Формулирай нова хипотеза. [2]
    2. Ако предположенията са верни, направи нови предположения и ги провери отново. [4]

Теоретичните физици често първо създават цяла теория, преди да започнат да обмислят какво искат да изследват.