Серотонин – „Спомен от една любов…“

Любовта опиянява, любовта побеждава, любовта прави света по-красив. Къде обаче е мястото на любовта в спомените ни?

Учените са открили отдавна, че любовта активира същите области в мозъка, както и наркотици като екстази или кокаин. Неврологът Кайо Такахаши описва любовта като „всеобхватно преживяване с дезориентиращ ефект, което е крайно приятно“. Кайо и колегите му провеждат изследване върху връзката между мозъка, любовта и допамина. Добре е да се отбележи, че освен всичко друго, допаминът води до усещане за удоволствие. Разглеждайки мозъците на хора в ранен етап на романтична връзка, учените забелязват повишение на нивата на допамин при виждането на любимия. Оказва се, че мозъкът се нуждае от допамин и за създаване на дългосрочна памет.

Учените откриват, че чрез медикамент, който кара мозъка да произвежда повече допамин, може да се подобри паметта. Това може да е и причината защо сме толкова добри в помненето на детайли от романтични срещи, начина по който се е усмихвал любимия, какъв оттенък е имала луната и точно колко са били звездите на небето. Нови преживявания в комбинация с повишена наблюдателност и прилив на допамин, гарантират по-добра памет. Важно е обаче да се внимава с допамина, тъй като твърде високи количества водят до обратното – нарушения в паметта. Използването на наркотици, които предизвикват отделяне на допамин е свързано и с развиване на заболявания като шизофрения и Паркинсон.

Дали обаче тези спомени могат да ни топлят цял живот? За съжаление не. Спомените никога не са съвършени, дори могат да са изцяло измислени. Изследователите на фалшиви спомени смятат, че при силно емоционалните спомени има вероятност те да бъдат измислица. Проучване от 2008 година показва, че 41.7% от участниците създали фалшиви спомени за позитивни и забавни събития, вярвайки че са наблюдавали медийни събития, които никога не са се случвали. Любовните спомени се влияят от същите изкривявания, както и всички други спомени, и никой не е застрахован.

Спомените от любовта и нещата случващи се докато сме влюбени могат също така да бъдат нарушени от начина, по който връзката се развива или… не се развива. Според проучване, тези които вярват на партньора си, си спомнят лошите му постъпки много по-позитивно от хората, които не вярват на партньора си. Когато вярваме на партньора си сме пристрастни, което променя спомените ни. При липса на доверие сме склонни да преувеличаваме лошите постъпки и да ги помним като много по-лоши, отколкото всъщност може да са били.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *