Въздишката се оказа животоспасяващ рефлекс

Според последни изследвания, въздишката всъщност е важен рефлекс, който поддържа здравословното състояние на белите дробове.

Учените са открили две малки групи неврони в мозъчния ствол, които автоматично превръщат нормалното дишане във въздишка. Това се случва, не защото си мислим за нещо депресиращо, а защото белите дробове се нуждаят от по-голям обем въздух. Рефлексът се активира на около всеки пет минути, или средно по 12 пъти за час.

Марк Красноу (Mark Krasnow) от медицинския колеж Станфорд сравнява процеса с пейсмейкър, като центъра в мозъка за контрол на дишането контролира дори и вида на въздишката.

„Центъра за контрол на дишането е изграден от различни видове неврони. Всеки функционира като специфичен ключ, който задейства различните видове дишане. Един ключ програмира нормалното дишане, друг въздишката, други може би контролират прозявки, кихане, кашляне, и дори смеха и сълзите.“ – обяснява Красноу.

Но защо е важно да въздишаме? Без въздишки миниатюрните, подобни на балончета алвеоли в белите дробове, могат да колапсират и да не успеят да се изпълнят отново с въздух. Когато много алвеоли се смачкат, това намалява способността на белите дробове да обменят кислород и въглероден диоксид. Въздишката е поемане на дълбок дъх, но несъзнателно. Започва като нормално вдишване, но точно преди да завърши, поемането въздух продължава до удвояване фазата на вдишване.

В миналото учените забелязват важността на въздишката, след като пациенти на изкуствено дишане започват мистериозно да умират от задушаване. Съвременните апарати за изкуствено дишане симулират въздишка на около всеки пет минути, в противен случай алвеолите бавно се смачкват, което води до отказване на белите дробове.

Възможно е, когато сме под стрес, интервалите между въздишките да намаляват, защото центровете в мозъка отговорни за емоциите освобождават невропептиди, които задействат по често ключа за въздишките. Но това тепърва предстои да бъде проучено подробно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *