Великобритания тества реактор за термоядрен синтез

Новият термоядрен реактор ST40 (токамак) успешно поддържа балон от плазма в ядрото си.

Следващата цел на проекта е до 2018 реактора да достигнат температури на плазмата от 100 000 000 °C, 7 пъти по-горещо от сърцевината на Слънцето. Това е прагът при който водородните ядра започват да се сливат в хелиеви, при което се освобождава безгранична и чиста енергия. Но колкото и обещаващ да е термоядреният синтез, учените все още не успяват да постигнат стабилна плазма от която да може да се извлича енергия. За да задържат невъобразимо горещата плазма далече от корпуса на реактора, се използват силни електромагнитни полета, което само по себе си е достатъчно сложно. Освен това трябва да се постигнат достатъчно високо налягане и плътност.

В изминалите години сме отбелязали известен прогрес. През 2017, учени от MIT счупиха рекорда за постигнато налягане на плазмата, а същата година корейски учени успяха да достигнат температура от 300 000 000 градуса и да задържат плазмата за 70 секунди. В Германия пък работят над съвсем различен тип реактор (стеларатор), носещ наименованието Венделщайн 7-X. Но когато стане въпрос за извличане на енергия от термоядрен синтез, винаги сме на едни 20-50 години от постигане на целта. Самият процес на създаване на плазмата е сложен, а удържането й изискват огромно количество енергия. Това е и причината все още никой да не смее да говори за извличане на енергия от процеса, макар че това е основната цел. Да се надяваме, че скоро, може би с изцяло нов подход като германците, ще бележим съществен напредък в овладяването на термоядрения синтез.