Всяка черна дупка може да крие друга вселена

Пътешествие до дъното на черна дупка …

Повечето космолози са единодушни, че вселената е започнала началото си от безкрайно гореща и плътна точка, наречена сингулярност. Но не е ли това същото като хоризонта на събитията при черните дупки? Някои физици твърдят, че двете понятия се отнасят до едно и също нещо и зад сингулярността във всяка черна дупка може да се крие друга вселена. И нямаме причина да смятаме, че нещата в нашата вселена стоят по по-различен начин.

Сингулярност е състояние на уеднаквяване на определени характеристики на изследвания обект до степен, в която характерът на обекта коренно се променя.

Черна дупка може да се образува в края на живота на масивна звезда, като под въздействието на гравитацията ядрото й колапсира в толкова малко пространство, че дори и светлината (с много малки изключения в рентгеновия спектър) не може да се измъкне. Границата, която очертава тази повратна точка, от която няма връщане назад, се нарича хоризонт на събитията и е като невидима покривка, която не ни позволява видим същността на самата сингулярност. Ключов момент е, че с поглъщането на материя хоризонтът на събитията расте и се разгъва: по-бързо в началото, когато черната дупка започва формирането си, и после по-бавно, докато материята попада с по-ниска скорост.

През първата трилионна част от секундата след Големия взрив вселената се разширила невероятно бързо – по-бързо от скоростта на светлината, но тъй като самото пространство се създава и разширява, скоростта на светлината в него не е надскочена. С течение на времето тази експанзия се забави. Но не прилича ли това събитие на хоризонта на събитията на черна дупка? И възможно ли е нашата вселена да е хоризонт на събитията в черна дупка на друга вселена?

Черна дупка в черна дупка …

Но ето къде е уловката: триизмерните черни дупки в нашата вселена имат двуизмерен хоризонт на събитията (границата между две среди е равнина). Това означава, че нашата вселена би могла да представлява хоризонт на събитията, но трябва да се е родила в четириизмерна черна дупка в четириизмерна вселена. Звучи шантаво, нали?

Не можем да изчислим какво се случва във вътрешността на черната дупка, защото след хоризонта на събитията физическите закони буквално се разпадат, но можем да изчислим какво се случва на самата граница. Тъй като материята попада в черната дупка, хоризонтът на събитията кодира тази информация, тъй като тя не може да изчезне. Черната дупка и хоризонтът на събитията растат правопропорционално, така че повърхностната площ е величината, която съдържа цялата информация, която някога е паднала в черната дупка. Изглежда странно, но цялата тази информация може да бъде разкодирана във всичко, което познаваме в нашата вселена.

И вярвайте или не, математиката успява да доразвие и реши голяма част от сложните въпроси свързани със този интересен процес. Още повече, този модел много по-добре описва събитието, което отбелязваме с Големия взрив, отколкото самата теория за Големия взрив. Един голям проблем на теорията на Големия взрив е, че хипотезата му създава относително разбираема и предсказуемата вселена, което на моменти противоречи на естествената динамика, която наблюдаваме в реалната вселена.

Въпреки че е трудна за представяне, хипотезата за черните дупки е много по-елегантна. Най-интересното е, че този фрактален модел може да се повтаря до безкрай, т.е. можем да живеем във вселена в черна дупка, в друга вселена в черна дупка и т.н. Може всичко да представлява черни дупки до самото дъно, където и да е това. Всъщност този модел прави и много по-лесна за преглъщане концепцията за безкрайността, която изтезава учените от зората на науката.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *