Науката трябва да започне да допуска невъзможното

Науката ни помага да разграничаваме истина от измислица. Но когато развитието на науката изпадне в застой, може би е дошло време да разгледаме някои противоречиви идеи.

Сигурно ви е любопитно да узнаете как се развива науката. През 20 век броят на годишно публикуваните документи се е удвоявал на всеки 9 години, сега това се случва на всеки 18 години. Може би сте очаквали науката днес да се развива много бързо, с главоломна скорост едва ли не. И имате право, това е така, но чрез множество малки стъпки, вместо на големи значителни крачки.

Това е добре, не е страшно, науката винаги се е развивал на малки стъпки, отъпквайки пътя за случайните и значителни скокове в развитието. Но понякога, събирането на факти не е нищо друго, освен събиране на факти. Във времена като днешните, трябва да направим крачка назад от фактите и да се опитаме с помощта на въображението да си представим някои нови алтернативи. С други думи – да се запитаме „какво ако?“

Това е и начинът по който в началото на 20 век Алберт Айнщайн разбива ограниченията във физиката, от които по онова време тя страда. Тогава неговите разбирания са силно противоречиви, но една налудничава за времето си идея води до създаването на Специалната теория на относителността и разбива всичко, което знаем за времето и пространството.

Сега физиците отново се намират в подобно положение – и някои от тях вече обмислят невъзможното, от ревизиране скоростта на светлината до измислянето на нови светове от антиматерия. Техните надежди са, че едно такова „какво ако“, може да даде липсващите отговори от пъзела на събраните факти, които все още не успяваме да разберем напълно.

Физиката не е единствената, която може да се възползва от този начин на мислене. Опитите ни да разберем съзнанието също имат нужда от прогрес. Знаем че анестезията може да изключи съзнанието, но нямаме представа как става това. Какво ако отговорът не лежи в химичните свойства, както се смята, а във физичните.

Независимо че науката винаги борави с доказателства и факти, тя преди всичко е креативна дисциплина и има нужда от творчество. И въпреки, че живеем във времената на прибързаните заключения и бързи фактологични оценки, то творчеството, изисква своето търпение. Учените трябва да развият и въображението си, защото само с математика не става. Математиката е инструмент за проверка, но въображението дава посоката.

„Оставете ни да мечтаем, и един ден ще научим истината.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *